Дара е много готино момиче. Естествена е, има хубав глас и простодушие, което пленява. Също е и много секси.

Пробивът в Евровизия ѝ отваря врати за световна кариера тип еднодневка. Този конкурс си е маргинален и никой не помни победителите, още по-малко “песните” им, които се правят на конвейр от ИИ.

Днес са я докарали на гейовския прайд, защото това е част от сделката – трябва да им пееш, за да имаш кариера.

Първият компромис на Дара с таланта ѝ бе малоумната Бангаранга, която е формена клубна олигофрения, а не музика.

Сега слиза с още едно стъпало (в този вид сделки нещата са обърнати и стълбите водят само надолу) в инициацията и се легитимира като знаме на ЛГБТ+ патологията.

Легитимацията през гей прайда е задължителна за кариерата на Дара, както едно време бе задължително членството в БКП или принадлежността към Шесто управление на ДС. Няма мърдане.

Едно време народните артистки от естрадата, театъра, телевизията и киното минаваха през леглото на Живков или някой селянин от ЦК, за да не им секва кариерата, а сега трябва да веят знамето на дъгата пред вдебилената тълпа от объркани епигони, за да демонстрират принадлежност към властта и парите, защото иначе ще изпаднат от играта.

Искам да кажа, че това, което наблюдаваме от Евровизия досега, е съсипването на един талант и вкарването му в релсите на музикалната ширпотреба, която бълва десетки ДАРИ всяка седмица. А всички те звучат по един и същи начин, макар че задължително минават под знамето на дъгата в прослава на различието.

Аз обаче наистина не мога да разбера някакви хора, които уж са интелигентни, нормални, симпатични и прочие, които тук се напъват да ни убеждават колко е хубаво да си под дъгата и колко е важно да правиш първомайска манифестация по повод на пенетрация в която еди какво си прониква еди къде си….. Сещате се за какво става въпрос. Не мога да намеря евфимизми, но това със сигурност няма нищо общо с любовта и свободата, а си е чиста патология с елементи на животинска детерминираност. Човек, който е роб на страстта и физиологичната си зависимост. Крайна несвобода.

Крепостни селяни на сексуалността си, които се правят на свободни граждани. Ами това е гротеска.

Прайда няма нищо общо нито със свободата, нито с различието, нито с любовта. Той е обратното на всичко това.

Но най-вече е непоносим кич, защото е преструвка. Няма онтология, няма истина, няма същност, а е поза.

Убийство на таланта и на изкуството да се живее. Фоайето на Маринелата.

Шествието за семейството също има своите кичозни и трудно поносими елементи с патриотарски отенък, но за разлика от педунките има онтология и смисъл. Това е демонстрация на здравия разум и инстинкта да си жив.

Браво на Кристиян Шкварек, че го направи и в последните години планира така, че да съвпада с прайда. Постепенно засенчи манифестацията на кичозната неДЪГАвост и днес ги смаза.

Преди години те бяха централното събитие, днес са маргинализирани, както и трябва.

Тази година имаше рекордно много хора, които участваха в Шествието за семейството, а ДАРА попя пред залязващата мода на обратната страна на менопаузата.

Тъжна гледка.

И пак да се върна на моята тема. Как, умнокрасиви приятели, можете дори да си помислите, че манифестация в чест на някакво полово влечение е триумф на свободата и различността, а на всичкото отгоре да е признак на цивилизованост?

Вие наистина не сте добре с главата!

Явор Дачков