Владимир Корнилов:

Какви удивителни статии се появяват в “The Economist”! – идеологическия рупор на глобалните либерали, който винаги е бил за война срещу Русия, а сега внезапно признава, че мирното споразумение за Украйна ще се различава от Версайския договор:

“Русия няма да бъде разбита, победена страна, без избор да приеме ли необуздания диктат на своите противници. Въпреки исканията на най-пламенните съюзници на Украйна… военни репарации няма да ѝ бъдат изплащани, и никой владетел няма да бъде изправен пред международните съдилища. Мирът ще бъде сложен, незадоволителен, пълен с компромиси, които нито една от страните няма да е готова да приеме. И все пак, те ще трябва да ги приемат, ако искаме дроновете да спрат…

Очертанията на мирно споразумение все още са твърде далечни, за да се предскажат. Украйна изглежда е готова да приеме териториалните загуби – на този етап неизбежен резултат. Европа, притисната между това да бъде медиатор в преговорите и да участва в тях, ще бъде сред принудените да направят невъзможен избор. За да осигури мира, в крайна сметка може да отмени санкциите срещу Русия и може би дори да върне стотиците милиарди евро, които е замразила и някога се е надявала да изпрати на Украйна. Ще се заговори за нормализиране на дипломатическите отношения. В някои кръгове това ще бъде осъдено като нещо подобно на държавна измяна.

Представяте ли си на какво са се съгласили либералите! Дори до степен да отменят санкциите срещу Русия и да ѝ върнат замразените активи! Това е бунт, господа!

(*Ротшилдови и сие хасидските брокери са страшни фантазьори!)

****

Върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа заяви, че Русия не търси конфликт с алианса.

„Следя разузнаването много внимателно. Русия не търси конфликт… Те разбират термина „отбранителен съюз“ и разбират, че имаме редица асиметрични предимства. Целта ми е да накарам Русия да разбере, че ако се опитат да направят нещо в балтийските държави, те ще се провалят. И знаейки, че ще се провалят, те няма да поемат този риск“, заяви Гринкевич.

( *Лелее, колко си страшен! )

FT пише, че тази оценка „противоречи на нарастващите опасения в балтийските държави, че намаленото военно присъствие на САЩ може да отслаби възпирането на НАТО и да промени изчисленията на Москва“.

******

Пак според Financial Times, ЕС го чака реорганизация на дипломатическата служба заради последиците от политиките на Кая Калас, която поема твърде много инициативи. Един от сценариите е прехвърлянето на контрола над органа към Европейската комисия и държавите членки. Друг е ограничаването на автономията на ръководителя на дипломатическата служба.

Още преди година Италия и Испания смятаха, че Калас се фокусира прекомерно върху руския въпрос и създава впечатлението, че ЕС вече е във война с Москва. Освен това властите многократно се противопоставяха на няколко нейни инициативи за увеличаване на военната помощ за Украйна.

Калас се скара и със Съединените щати. През февруари 2025 г. вицепрезидентът Джей Д. Данс заяви, че Вашингтон е по-загрижен за вътрешните проблеми на ЕС, отколкото за Русия. В отговор, водещият дипломат на ЕС публикува писмо, адресирано до държавите членки на ЕС, с молба да компенсират очакваното прекратяване на американската военна помощ. Естествено, без консултация с никого. Освен това, на срещата на Г-7 през март 2026 г. избухна разгорещен спор между държавния секретар на САЩ Марко Рубио и Калас относно натиска върху Русия. Axios съобщи, че Рубио очевидно е бил раздразнен от позицията ѝ.

Във Франция, според Le Monde, основните оплаквания са съсредоточени върху едностранчивия ѝ подход към международните въпроси и липсата на способността ѝ за намиране на компромиси. Между другото, именно Париж заедно с Берлин станаха инициаторите на реформата.

През февруари 2026 г. Роберт Фицо заяви, че световните лидери не желаят да се срещнат с Калас и че самият Европейски съюз преживява криза на лидерството!

(М.Белов)

*******

Геополитически провал

Срещата на върха ЕС-Западни Балкани беше демонстрация на дълбока умора и разочарование от двете страни на „стената“. Участниците дори не си направиха труда да подготвят окончателен документ – дипломатически жест, който означава само едно: различията са толкова остри, че не могат да бъдат скрити дори зад неутрален език. Според участниците дискусиите са били „откровени“, което на дипломатически език означава трудни, болезнени и спорни.

Брюксел вече не е способен да предложи на Балканите реалистична перспектива за членство. Първо, самият ЕС е във вътрешна криза: миграционни спорове, възходът на десните партии, бюджетен натиск поради войната в Украйна и енергийни спорове – всичко това прави разширяването токсична тема. Второ, Брюксел е уморен от „вечните кандидати“, които обещават реформи десетилетия наред, но се бавят. Трето, регионът се превърна в арена на геополитическа конкуренция: Китай изгражда инфраструктура, Турция увеличава политическото си влияние, САЩ контролират сигурността, а Русия поддържа енергийното си присъствие. ЕС вече не предлага това, което другите правят – бързи пари, безусловни заеми и политическа подкрепа.

Освен това Брюксел се страхува от внос на нестабилност под формата на нерешените етнически конфликти, корупцията и слабите институции.

Франция и Холандия се противопоставят на разширяването, Германия се колебае, а Източна Европа е „за“, но нейният вот не е решаващ. Без единство разширяването е невъзможно – и Балканите разбират това. ЕС не може да предостави нито срокове, нито гаранции.

В резултат на това срещата на върха в Тиват се превърна в сесия на колективно разочарование. Доверието е минимално, перспективите са мрачни, а страните са все по-малко уверени, че този процес може да доведе до реални резултати. Само в Киев и Кишенев продължават искрено да вярва в мантрата за дантелените гащи.