Непризнати разходи за 1,5 млрд. лв. в АПИ, забавено отчитане на задължения и ревизия на бюджетния дефицит разпалиха нов политически скандал. Според анализ на одитните данни реалният дефицит за 2024 г. може да е над допустимите 3% от БВП.

България е влязла в еврозоната при бюджетни показатели, които вече са поставени под сериозно съмнение. Одити на Сметната палата разкриват, че през годините държавни разходи и задължения са били признаванeни със закъснение, а част от тях са отчетени едва в годишния финансов отчет за 2025 г. Това поставя въпроса дали официалните данни за бюджетния дефицит са отразявали действителното състояние на публичните финанси в периода преди присъединяването към еврозоната.

В центъра на разкритията са разходите на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), свързани с текущ ремонт и поддържане на пътищата. Според публикувания одит непризнатите разходи и задължения, коригирани в отчета за 2025 г., възлизат на около 1,5 млрд. лв.

Това не означава автоматично, че цялата сума трябва да бъде добавена към дефицита за една конкретна година. Но поставя сериозен въпрос: отчитани ли са разходите в периода, в който действително са възникнали, или са прехвърляни към следващи години?

1,5 млрд. лв. непризнати разходи

Одитът на АПИ обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. Проверяващите установяват повтарящо се несвоевременно признаване на задълженията за периода, към който се отнасят.

Корекциите в годишния финансов отчет за 2025 г. включват:

• 1,186 млрд. лв. за извършени дейности, удостоверени с 1017 сертификата;
• 312,5 млн. лв. задължения по спогодби за индексация;
• около 6,2 млн. лв. задължения за лихви.

Общата стойност е приблизително 1,5 млрд. лв.

Проблемът е в начина, по който са признавали разходите. При част от договорите работата е била извършена и удостоверена, но процедурата по одобряване не е приключвала. Без одобрение не е издавана фактура, а задължението не е било своевременно отразявано в счетоводните отчети.

Така държавата е имала задължения към изпълнители, които не са били представени навреме в отчетната информация.

Как разходите могат да останат извън отчетите

При нормалното отчитане разходът се признава в периода, в който е извършена съответната дейност, независимо кога е направено плащането.

При установената в АПИ практика счетоводното признаване е зависело от приключването на административни процедури и наличието на фактура. Това е довело до отлагане на признаването на част от задълженията.

Разликата е съществена. Ако ремонт е извършен през 2024 г., но разходът е признат през 2025 или 2026 г., бюджетните показатели за отделните години могат да бъдат изкривени.

Сметната палата установява и проблеми при отчитането на задълженията по спогодби за индексация и разсрочено плащане. Тези операции също са част от корекциите, направени в отчета за 2025 г.

Защо това има значение за еврозоната

Един от критериите за присъединяване към еврозоната е бюджетният дефицит да не надвишава 3% от брутния вътрешен продукт, освен при определени условия и приложими изключения.

За оценката на държавния дефицит в ЕС се използва методологията ESA 2010, която отчита разходите на начислена основа. Това означава, че разходът се отнася към периода, в който е възникнал, а не непременно към годината на плащането.

Именно тук се появява основният спор. Ако разходи за извършена работа не са признати своевременно, официалният дефицит за съответната година може да изглежда по-нисък от действителния.

В анализ, публикуван на 4 ноември, Георги Вулджев прави собствена оценка на ефекта от непризнатите задължения на АПИ върху бюджетните показатели. Според неговите изчисления дефицитът за 2024 г. може да е бил около 3,4% от БВП, а дори при по-консервативен подход да надхвърля 3%.

Това обаче е авторска оценка, а не официално заключение на Сметната палата. Одитът установява счетоводните проблеми и непризнатите задължения, но сам по себе си не определя окончателния размер на дефицита за всяка година по европейската методология.

Евростат вече ревизира дефицита за 2025 г.

Допълнителен повод за тревога е ревизията на бюджетните данни за 2025 г. Според публикациите по темата дефицитът е коригиран от 3,5% на 4% от БВП.

Тази промяна засилва съмненията относно качеството на отчетността и необходимостта от допълнителна проверка на данните за предходните години.

Важно е обаче да се разграничат две неща: ревизията на дефицита за 2025 г. и въпросът дали България е изпълнявала критерия за бюджетен дефицит през годината, използвана при оценката за членство в еврозоната.

За да се направи окончателен извод, трябва да се установи кои задължения са възникнали през 2024 г., кои са от по-ранни периоди и как вече са били отразени в европейската статистика.

България влезе ли в еврозоната с неверни данни?

Това е най-сериозният политически въпрос, поставен от разкритията.

Според анализа на Вулджев, ако непризнатите разходи се отнесат към годините, през които са възникнали, дефицитът за 2024 г. може да се окаже над критерия от 3% от БВП.

Тази оценка поражда съмнения дали бюджетните показатели, използвани при процедурата за присъединяване, са отразявали напълно реалното състояние на публичните финанси.

Но трябва да се направи разграничение между установен счетоводен проблем и доказана измама. За да се твърди категорично, че България е влязла в еврозоната с измама, е необходимо да има официално установени данни за неправомерно представяне на показателите, както и ясно заключение за отражението им върху критериите за членство.

Одитните констатации са сериозни и заслужават пълна прозрачност. Те обаче не заменят окончателната статистическа оценка на Евростат и институционалната проверка на критериите.

Кой носи отговорност?

Въпросът за отговорността също остава отворен.

Одитните доклади поставят на дневен ред действията на институциите, които са управлявали АПИ и Министерството на регионалното развитие, както и на финансовите органи, отговарящи за бюджетната отчетност.

Ако задълженията са били известни, но не са отразявани своевременно, трябва да се изясни кой е вземал решенията за одобряване на сертификатите, защо процедурите са се забавяли и как това е влияело върху отчетите.

Необходимо е да се установи и дали става дума за административна практика, неправилно счетоводно третиране, съзнателно отлагане на разходи или комбинация от тези фактори.

Самият одит не е присъда срещу конкретни министри или длъжностни лица. Отговорността трябва да бъде определена въз основа на конкретни действия, документи и компетентни проверки.

Какво трябва да последва

Разкритията налагат няколко конкретни действия.

Първо, необходимо е да бъдат публикувани подробни разчети за непризнатите задължения на АПИ по години и по договори.

Второ, Министерството на финансите и Националният статистически институт трябва да обяснят как тези корекции се отразяват върху дефицита по европейската методология.

Трето, трябва да бъде проверено дали данните за 2024 г., използвани при оценката за присъединяване към еврозоната, подлежат на ревизия.

Четвърто, процедурите за одобряване и счетоводно признаване на разходите трябва да бъдат променени така, че наличието на финансов ресурс да не определя кога се отчита вече възникнало задължение.

Скандалът тепърва ще има последствия

Одитите на Сметната палата разкриват сериозни слабости в управлението и отчетността на публичните средства. Непризнатите задължения за около 1,5 млрд. лв. и последвалите корекции поставят под въпрос надеждността на бюджетното планиране през последните години.

Дали тези нарушения означават, че България е влязла в еврозоната с измама, ще зависи от окончателната оценка на данните и от това какъв е бил реалният дефицит за годината, използвана при процедурата за присъединяване.

Едно обаче е ясно: когато държавата отчита разходите със закъснение, обществото има право да знае дали бюджетните показатели са били реални, кой е допуснал нарушенията и какви последствия ще има за отговорните лица.

Изводите за размера на дефицита и евентуалното влияние върху присъединяването към еврозоната трябва да бъдат разглеждани като оценки до приключване на официалната проверка и статистическа ревизия.