Големият български скулптор, бивш министър на културата и председател на Народното събрание Вежди Рашидов е починал тази сутрин, 6 ноември 2026 г., след кратко боледуване. Тъжната новина беше съобщена от журналистката Валерия Велева и потвърдена от семейството му пред NOVA. По информация на медиите той е получил сърдечен удар рано тази сутрин.

Вежди Рашидов беше на 74 години. Той оставя след себе си значимо художествено наследство и дългогодишна следа в българския обществен и политически живот.

Живот, посветен на изкуството

Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Завършва Националната художествена академия в София през 1978 г., специалност „Скулптура“, при проф. Димитър Даскалов.

През годините се утвърждава като едно от разпознаваемите имена в българската скулптура. Негови произведения са представяни в множество изложби в България и чужбина, а творбите му са част от колекции на художествени галерии и музеи по света.

През 1985 г. заминава за Франция след конкурс за участие в артистичната резиденция „Сите дез-ар“ в Париж. Творческият му път е свързан с международни признания и отличия.

От скулптурата до политиката

Освен с изкуството си Вежди Рашидов е известен и с активното си участие в българския политически живот.

Той е народен представител от ГЕРБ, министър на културата и председател на 48-ото Народно събрание. В политическата си кариера участва в работата по културни политики и законодателни инициативи.

През 2002 г. е удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен.

Сбогуване с големия творец

Новината за смъртта му предизвика реакции сред негови приятели, колеги и представители на обществения живот.

Журналистката Валерия Велева, която съобщи за кончината му, се сбогува с него с емоционални думи:

„Голям творец, голям българин, голям човек! Почивай в мир, скъпи приятелю!“

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също изрази скръбта си и подчерта, че Рашидов оставя след себе си изкуство, което ще надживее поколенията.

Вежди Рашидов ще бъде запомнен с творчеството си, обществения си принос и дългогодишното си присъствие в българския културен и политически живот.

Поклон пред паметта му!